Питам се защо нормалните хора, когато бъдат отхвърлени от някой, започват да се питат „Какво не ми е наред?” „Грозен ли съм” и всички от раздела...дори започват да се самоподтискат и да почват да вярват наистина, че нещо не е наред с тях . По същата логика, когато някой те боготвори и обича безрезервно и безусловно се чувстваш най-красивият, най-специалният изобщо света е в краката ти. Какво излиза ние нямаме реална преценка за себе си , явно е нужно някой да ни харесва , за да се харесваме или пък някой да не ни харесва и автоматично и ние не се харесваме...Парадокса е , че всеки твърди, че не се интересува какво мислят хората и какво говорят, но като се замислим обективно няма как да сме саможиви, нуждаем се от човек , който да ни подкрепя, който да е до нас , да ни показва грешките и успехите...