...

Понякога си мисля, дали това което ни спира да направим крачка към другия е наистина страха, от това какво ще се случи по нататък или просто страха от това да бъдем отхвърлени... Дали най-много ни е страх от това да бъдем НЕ ХАРЕСАНИ...отговора на тези въпроси се крият в самите нас, според зависи какво ни се е случило, всеки си има такава история, в която се е опарил и следващия път някак си по предпазливо действа. Дори понякога когато харесаме някой може умишлено да избягваме тази мисъл и да не си признаваме дори пред самите нас, ако не виждаме отсреща същото, но се стига до момента в който няма как да не си признаем пред нас самите поне ...има и друг въпрос дали от избягване на въпросите накрая се предаваме и се вкопчваме в нещо което не е реално??? дали търсим реалността си в мечтите или трябва да търсим мечтите в реалността ни...