Разминаване...

Имам чувството, че някак все успявам да се размина с хората, които трябва да срещна...с моментите, които ме чакат зад ъгъла, а аз все избързвам или закъснявам с минута две...Всичко в живота е въпрос на време...на правилния момент, но при "случайните" срещи как бихме могли да го улучим???Понякога ми изглежда сякаш всички се срещат, разделят, пак се срещат пак се разделят, а аз някак си вървя невидимо между тях...а може би всъщност вървя към моя "правилен момент"... или все го подминавам?!?Възможно е да живея в паралелна реалност, където срещам само хора, от които не ме е страх и ми е сигурно, а другите са просто невидими...Дали? едва ли :)